Училището, от което децата не искат да излизат във ваканция

Историята на едно малко село с голям урок за образованието. 

В края на учебната 2025-2026 година решихме да съберем лични впечатления успяваме ли да подкрепим учителите и училищните екипи с ресурсите, които създаваме. Спряхме се на едно от активните училища, ползвали програмите на Буки тази година - ОУ „Любен Каравелов“ в с. Узунджово, област Хасково.  

Още с пристигането, първото нещо, което ни посреща, е голямата сграда на училището — внушителна, но носеща белезите на времето и ограниченията, при които работят малките училища в икономически уязвимите райони. Фасадата е скромна, дворът е огромен, но ясно се вижда желанието средата да бъде приветлива за децата.  

И още с влизането в сградата, картината рязко оживява. 

Посрещат ни безупречно чисти коридори. Стени, изпълнени с ученически проекти, плакати, цитати и портрети на личности, които вдъхновяват поколения.  

Още преди да се отбием през охраната, ни посрещат няколко деца — на видима възраст около 6-7 години. Питаме ги дали се радват, че вече са във ваканция, а отговорът ни изненадва приятно: „Не. Ние предпочитаме да сме на училище.“  

В свят, в който често говорим за демотивирани ученици, липса на дисциплина и отчуждение от образованието, този кратък разговор говори повече от всяка статистика. 

Малко училище. Голяма отговорност. 

Основно училище „Любен Каравелов“ в Узунджово обучава около 160-170 деца от селото и съседни две населени места – Александрово и Нова Надежда. То е най-голямото училище в района и за много семейства е много повече от образователна институция — то е опора на общността. 

Голяма част от учениците идват от уязвима социална среда и различни етноси. Много от тях растат в семейства, в които училището не е просто място за учене, а най-стабилната и сигурна среда в ежедневието им. 

Директорът на училището, г-жа Тоска Бойчева, познава тази реалност отвътре. Тя е в училището от 20 години — първо като учител по български език и литература, после като заместник-директор, а днес като директор. Била е учител на родителите на голяма част от децата. 

Още в началото на разговора ни, тя казва нещо, което остава с нас дълго след посещението: 

„Най-важното е всяко дете да знае, че тук е добре дошло. Тук е мястото, където ще научи. Тук е мястото, където ще се чувства добре.“ 

Това звучи просто и като най-естественото нещо, което човек трябва да чува от един директор. Особено когато работиш с деца с различни нужди, различни семейни истории и различен старт в живота. На практика – никак не е толкова често срещано, колкото ни се иска. 

Истинската сила е в екипа 

В училището работят 19 педагози. Няма текучество. Това само по себе си е рядкост в българската образователна система. 

Още по-впечатляващо е друго — атмосферата между хората. Още в първите минути се усеща, че тук има не просто група учители, които работят заедно, а истински екип. 

Как се изгражда такъв екип? Според г-жа Бойчева – със сигурност не с контрол. Още по-малко с натиск. Философията ѝ е друга, съвсем семпла - с доверие и подкрепа: 

„Най-важното е човек да бъде спокоен. Когато един човек е спокоен, той сам намира двигателчето да направи нещо ново и да даде стойност на учениците.“ 

Това вероятно е една от най-важните причини училището да се откроява така. В Узунджово виждаме лидер, който съзнателно дава свобода и насърчава инициативата сред екипа си. 

И резултатът се вижда. 

Промяната започва с един мотивиран учител

Едно от големите ни предизвикателства в Буки винаги е било как да мотивираме учителите да опитат. Защото това, че ще дадеш на едно училище безплатен достъп до качествени, готови програми — съвсем не значи, че веднага ще започнат да бъдат използвани реално в класната стая.  

Не защото ресурсът не е добър. А защото в образованието почти всичко в крайна сметка опира до човешкия фактор. И Узунджово е силно доказателство за това. 

Тук много учители използват активно програмите на Буки — от дигитална грамотност и STEM до социално-емоционални умения и темите за час на класа. 

И се случва точно това, което искаме да виждаме - учителите не използват ресурсите механично. Те адаптират, комбинират, надграждат и ги превръщат в преживяване, което работи точно за техните деца. 

Един от учителите по „История и цивилизации“ и „География и икономика“, г-жа Светлана Иванова, споделя:  

„Търсех начин да разнообразя учебното съдържание. Нямаме време, много суха материя, много фактология, малко практическа насоченост. Реших да вкарам част от темите ви от програма „Устойчив свят“ в някои от часовете, други преподавах в час на класа или след края на учебното време.“  

По някое време в края на годината в класната ѝ стая се появява бутилка, в която учениците сами инициират събирането на пластмасови капачки. И децата, които живеят в село без разделно сметосъбиране, вече първи тичат да изхвърлят обелките от банан в училищния компостер. Печелят и регионални състезания за разделно събиране на отпадъци. „Видяха, че може.“, обобщава просто г-жа Иванова. 

Според г-жа Бойчева именно това отличава добрия учител: 

„Един учебник не е достатъчен. Трябва да търсим път към всяко едно дете.“ 

Това изречение описва много точно и смисъла на Буки. Ние не вярваме, че платформите могат да заменят учителя. Вярваме, че могат да му дадат повече увереност, време и подкрепа за онова, което никоя технология не може да направи вместо него — истинската връзка с децата. 

Какво печелят учениците? 

От разговорите ни с учителите ясно се открои нещо важно. Когато учебното съдържание е практично, визуално и свързано с реалния живот, учениците участват по-активно. Те задават повече въпроси. Работят повече в екип. Поемат повече инициатива. И започват да виждат смисъл. 

За деца, които често имат ограничен достъп до възможности извън собственото си населено място, това има огромно значение. Тези програми не просто добавят нови теми в училище. Те разширяват хоризонта. Показват, че светът е по-голям от селото, квартала или средата, в която си израснал. 

Най-важният урок от Узунджово 

Често, когато говорим за бъдещето на образованието, разговорът се върти около технологии, реформи, бюджети и политики.  

Да, всичко това има значение. Но посещението ни в Узунджово ни напомни нещо фундаментално: промяната започва от хората.  

От директора, който вярва в екипа си. 

От учителя, който търси нов подход. 

От общност, която отказва да се примири с ограниченията. 

В края на разговора питаме г-жа Бойчева защо е избрала да бъде учител. Отговорът ѝ е кратък и повече от достатъчен: 

„Защото за мен е важно да виждам усмивките на лицата на децата. И не ми е безразлично.“ 

Или както друг учител от училището споделя – г-жа Валерия Велчева – допълвайки картината за културата в екипа:  

„Важно е децата да бъдат отличници в живота, не в училище.“ 

Понякога най-силните примери не идват от големите градове или училищата с най-много ресурси. Понякога идват от едно село. От училище, в което децата през ваканцията идват по-рано от учителите. И не искат да си тръгват. 

За да продължим да осигуряваме свободен достъп за малки училища, разчитаме на подкрепата на дарители и партньори. Ако искате да станете част от тази промяна, присъединете се тук: https://www.telerikacademy.com/school/support/donate  

Какво постигаме заедно можете да видите тук:
https://www.telerikacademy.com/school/about/impact