18 август 2026

.tmb-small.png?sfvrsn=423fb99f_1)
Боряна Шалявска е заместник-кмет на Община Благоевград с ресор „Образование, култура и бизнес развитие“. В интервюто с нас тя разказва за визията на общината за развитието на образованието, ролята на учителя в съвременната класна стая и необходимостта от партньорства, които дават на училищата практически инструменти за подготовка на децата за реалния свят.
В община Благоевград имаме амбицията да погледнем към образованието като към цялостна система, а не като на сбор от отделни ремонти, проекти и инициативи. Затова Стратегията ни за развитие на образованието за периода 2026-2030 г. поставя пет важни въпроса: в каква среда учат децата; кой и как ги учи; доколко училището работи с родителите, университетите и местната общност; как подготвяме учениците за професии; и дали успяваме да подкрепим всяко дете според неговата нужда.
Имаме ясни задачи и по отношение на инфраструктурата - нова образователна сграда и спортна зала за гимназия, обновяване на дворовете на 11 училища, преход към едносменен режим във всички училища, както и търсене на трайно решение за филиали на детските градини, разположени в жилищни блокове. Но материалната база сама по себе си не е достатъчна.
По-важният въпрос е какво се случва в класната стая. Анализът ни показва, че при прехода към прогимназиален етап учениците често губят част от интереса и увереността си. Затова фокусът ни е върху активното учене, работата в екип, навременната подкрепа и по-доброто взаимодействие между учител, ученик и родител.
Защото качеството на образованието не се определя само от учебния план или от това дали в училището има техника. То се определя от човека, който всеки ден стои пред учениците и полага усилия да превърне съдържанието в разбиране, любопитство и увереност.
Днес от учителя се очаква много повече от това да предаде урока си. Той трябва да работи с различни темпове на учене, да разпознава тревожност и липса на мотивация, да използва технологии разумно и да създава среда, в която децата не се страхуват да грешат и да задават въпроси.
Затова в плана ни за 2026 г. не говорим общо за „квалификация“, а предвиждаме конкретни механизми: програма „Млад учител“ с менторска подкрепа, обучения по интерактивни методи и комуникация с родители, междуучилищни посещения на часове и общинска конференция за споделяне на добри практики. Учителите не бива да бъдат оставяни сами да се справят с промените и предизвикателствата.
Добре сме запознати с работата на Училищна Телерик Академия и белега на качество, който са поставили върху своите проекти. В този смисъл мотивът ни беше много практичен: училищата имат нужда от качествени ресурси по теми, които са важни за живота на децата, но трудно намират устойчиво място в традиционното учебно съдържание. Това са социално-емоционалните умения, финансовата грамотност, отговорното използване на изкуствен интелект, дигиталните компетентности и практическата насоченост на ученето чрез създаване.
Това, което виждаме в „Буки“ не е просто дигитално съдържание. Платформата дава на учителя готова рамка, с която може да работи уверено - с ясни задачи, практически дейности и възможност темата да бъде адаптирана към конкретния клас. Това е важно, защото новите теми не трябва да зависят само от личния ентусиазъм на отделен учител.
За нас това партньорство е начин повече училища в общината да получат равен достъп до съвременни образователни възможности, а учителите от своя страна да имат реална подкрепа в ежедневната си работа.
На първо място - нуждата от съдържание, което е близо до реалността на учениците. Децата използват технологии постоянно и се сблъскват с въпроси за пари, поведението в онлайн среда, отношенията с връстници и използването на изкуствен интелект. Задачата на училището е да им помогне да разбират и тези теми, а не да ги остави да се ориентират сами.
На второ място - нуждата от време и увереност за учителите. Въвеждането на нови теми често изисква допълнителна подготовка, а това е сериозно предизвикателство в натовареното ежедневие на училището. Добре разработените програми и подкрепата към тях правят промяната по-постижима.
И не на последно място - партньорството е в синхрон с нашите приоритети за социално-емоционална подкрепа, превенция на агресията и по-добра подготовка на учениците ни за следващия образователен и професионален етап.
Най-често чуваме, че ресурсите са приложими – това е важното. Учителите не търсят още една платформа, която да разгледат между другото, а инструмент, който могат да използват в реален час, с реален клас и без прекомерна допълнителна подготовка.
Те споделят, че практическите задачи дават възможност на ученици, които невинаги са активни в традиционния урок, да се включат по различен начин – чрез работа в екип, дискусия, създаване на проект или решаване на конкретен казус.
Тази обратна връзка съответства и на националните резултати от работата на „Буки“ през 2025/2026 г.: 97% от учителите са удовлетворени от платформата, а 96% посочват, че са подобрили или затвърдили знанията си. Важно е обаче да гледаме не само процентите, а дали в класната стая има повече участие, по-смислен разговор и по-голяма увереност у децата.
Най-ценният резултат е, че учителят получава възможност да бъде не просто човекът, който „преподава материала“, а човекът, който организира и създава контакт чрез смислено учене. А ученикът има възможност да бъде не само слушател, а участник - да задава въпроси, да прави избори, да работи с другите и да вижда връзката между урока и реалния живот.
Това е особено важно в период, в който училището трябва едновременно да запази високите академични изисквания и да отговори на новите предизвикателства пред децата. Добрата образователна среда не се познава само по резултатите от изпитите, а и по това дали учениците са ангажирани, уверени и готови да учат.
След няколко години искаме да виждаме училища, които не работят изолирано едно от друго, а обменят опит, споделят ресурси и решават проблемите заедно. Общината има роля именно тук - да създава условия за този разговор и да превръща добрите практики от едно училище във възможност за всички.
Виждаме Благоевград като град, в който училищното образование е естествено свързано с двата университета (ЮЗУ и АУБ), Младежкия ни център, местния бизнес, културните институции и гражданските организации. Това означава повече възможности за стажове, кариерно ориентиране, срещи с професионалисти и по-ранен отговор на въпроса „Какво мога да правя с това, което уча?“.
Също толкова важно е да изградим работеща система за подкрепа - за деца със специални образователни потребности, за ученици с натрупани пропуски, за изявени таланти и за семейства, които имат нужда от партньорство с училището. Успешно можем да наречем онова образование, в което наистина детето е поставено в центъра.
Бих им казала първо да разговарят с учителите си и да започнат от реалните им нужди. Най-добрите решения не са тези с най-много функции, а тези, които учителят действително може и иска да използва като влезе в класната стая в понеделник сутринта.
Подобна инвестиция има смисъл, когато е част от по-широка общинска политика: когато има обучение, време за обмен на опит, подкрепа от директорите и доверие към професионалната преценка на учителя. Тогава една платформа или програма не остава еднократна инициатива, а се превръща в част от културата на училището.
Общините не могат да решат всички предизвикателства пред образованието, но могат да създадат условия училищата да не остават сами в тяхното решаване.
Качественото образование е това, след което детето не просто знае повече, а разбира по-добре себе си, другите и света - и има увереността да действа в него.
Следете блога на Буки, за да разберете коя е следващата Община на бъдещето и какво има да ни кажат те.Автор: Екипът на Буки