Буки Посланик: д-р Цветана Димитрова

24 октомври 2025

Буки Посланиците са нашата мрежа от съмишленици – хора, които следят какво се случва в образованието и съзнателно участват в промяната му отвътре. Те въвеждат нови идеи, насърчават екипите си и показват, че знанието е жива, човешка връзка.

Интервюто е част от поредицата разговори с нашите Буки Посланици – вдъхновяващи учители и директори, които са свързани с мисията ни да правим ученето по-смислено и достъпно.

Коя е д-р Цветана Димитрова?

Цветана Димитрова е заместник-директор по учебната дейност в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив с над 20 години педагогически стаж. Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Математика“, а интересът ѝ към технологиите се заражда още в Математическа гимназия „Академик Кирил Попов“- град Пловдив, където програмира на първите компютри „Правец“.

Цветана е родена в семейство на учители и именно родителите ѝ – и двамата педагози – я насърчават да изучава информатика и информационни технологии, вярвайки, че това е бъдещето. През 2007/2008 учебна година тя започва работа като учител по информатика и информационни технологии в Математическата гимназия, където е бил и първият досег до компютрите. Първите ѝ ученици са от 12. клас – амбициозни младежи, с които учи рамо до рамо. С много труд, постоянство и безсънни нощи придобива знания и умения, които още на следващата година и помагат да стане успешен ръководител на отбора по информатика в гимназията. Учениците, които е подготвяла през годините са спечелили над 100 медала и грамоти на национални и международни състезания и олимпиади по информатика и ИТ. 

Какво е преподаването за вас?

Преподаването за мен е призвание, което ме кара да се чувствам на мястото си. Още в училище съучениците ми искаха да им обяснявам задачите по математика – явно това е било в мен от самото начало. Когато застана пред класа, като че ли се изстрелвам в друга орбита – часовете минават неусетно, с лекота, вдъхновение и усмивка. Това е моят начин да бъда полезна, удовлетворена и да продължавам да се развивам.

Какво носи преподаването?

Винаги е вълнуващо когато преподавам, защото пътят в света на науката, който ткривам пред  учениците си много често ме вкарва в ролята на откривател.  Обединявайки знания в процеса на анализ на решаване на задачите достигам до идеи и алгоритми, които ги няма разписани, те са съвкупност от вече съществуващи, но решават нов вид задача. И точно в часовете ми идва гениалното решение! Имала съм дни с по над 12 учебни часа работа, но винаги съм се прибирала щастливо уморена. Да видиш, че учениците ти излизат от учебния час радостни и ентусиазирани да продължат да дерзаят по темата, с която си ги запознал е безценно! Доказателство за добре свършената работа е фактът, че много от учениците ми продължават кариерния си път в ИТ сферата, което от своя страна е потвърждение за това, че преподаването не е просто работа, а вдъхновение, което се предава нататък.

Ако можеше да промениш едно нещо в образованието още утре, какво би било то?

Бих премахнала дейностите, които изискват повече  административна оттчетност, отколкото преподавателска. Учителят трябва да има повече време и пространство да работи върху себе си, защото той преди всичко трябва да бъде творец и вдъхновител. 

Кое е най-важното знание, което всеки ученик трябва да си вземе от училище? 

Не е нужно децата да знаят всичко. По-важното е да могат да прилагат наученото в реалните житейски ситуации. Информатиката ме научи да гледам на проблемите като на задача по информатика – съставяш си алгоритъм. При определени входни данни построяваш алгоритъм, който ще те изведе на правилния изход. Така уча и учениците си – да търсят решения, а не оправдания. И ако има едно знание, което бих искала да си вземат от училище, то е това, че да знаеш пътя, не е като да минеш по него.

Как си представяте бъдещето на образованието след 10 години?

Винаги гледам с оптимизъм към бъдещето. Вярвам, че училището трябва да остане място за подкрепа и спокойствие – където децата се чувстват приети и обичани. Светът се променя бързо, а несигурността се усеща навсякъде, но именно училището може да бъде остров на стабилност.
Бих искала да виждам повече уважение и сътрудничество между всички звена в системата – учители, родители, директори, институции. Само така можем да вървим напред. И, разбира се, вярвам във вас и в мисията на Буки – в това, че правите знанието достъпно и вдъхновявате учителите да продължават с увереност.

Това интервю е част от нашата поредица „Буки Посланици“. Следете блога ни, за да се срещнете и с останалите вдъхновяващи учители и директори, които заедно променят образованието отвътре.